| По-подробно
представяне на приносите на Борис Стефанов може да намерите ТУК
Акад. Борис Стефанов е роден
на 08.06.1894 г. в София.
През 1919 г. завършва Естествена
история в Софийския държавен университет.
От 01.01.1920 г. до 23.11.1921 г. е назначен за кустос
в ботаническия институт при физико-математическия факултет на Софийския
университет.
Работи в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския държавен университет
като:
- асистент по
земеделска ботаника (1921-1928 г.);
- частен
доцент (от 22.11.1926 г.); На 17.12.1926 г. Борис Стефанов прочита
встъпителната си лекция като доцент - "Лесовъдство
и ботаника" (публикувана в Годишник на Софийски
университет, Агрономо-лесовъден факултет, книжка 5, 1927 г., стр.
213–230). В нея той подчертава, че практическата полза от дейността
на лесовъда може да бъде резултатна само ако той добре познава и
прилага знанията, получени от ботаниката, или казано иначе, ако
той познава добре биологията и екологията на отделните дървесни
видове и на горските ценози. В най-общи линии разглежда фитогеографските
области на Европейския континент и характерните особености на тяхната
растителност. Специално се спира върху особеностите на растителната
покривка на България (и по-специално на горската растителност),
като подчертава, че тя се намира под влияние на прогресиращо континентализиране
на климата с произтичащите от това проблеми върху нейното естествено
възобновяване и особено върху изкуственото залесяване.
- редовен
доцент по дендрология (от 16.06.1928 г.);
- извънреден
професор (1931 г.).
От 1945 г. е
редовен професор и ръководител на катедра “Частно лесовъдство”,
(1945-1949), а след 1949 г. ръководител на новосъздадената катедра
"Дендрология с анатомия на дървото". От 1948 г. е академик.
Първи
декан на Лесовъдния факултет (1947-1948) на новосъздадената Селскостопанска
академия и първи ръководител на катедра “Дендрология с анатомия
на дървото” (1949). Работи в Института за гората при БАН като директор
(II.1960-VI.1966 г.) и завеждащ секция „Екология и физиология на
горскодървесните видове” (1960-1973). През периода 1973-1979 г.
работи в същата секция.
При създаването
на Висшия Лесотехнически институт е избран за негов първи Ректор
(1953-1957).
Самостоятелно или в съавторство е публикувал е над 220 научни и
научно-популярни статии. Крупни негови издания (самостоятелно или
в съавторство) са “Флора на България” (1924,
1925, 1933, 1948, 1966, 1967), “Монография на рода Colchicum
L.” (1926), “Опит за установяване на една паралелна класификация
на климатите и вегетационните типове” (1930), “Студии върху плиоценската
флора на Софийската долина” (1935), “Топографска флора на България”
(1932), “Принос за проучването
и класификацията на дъбовите гори в България” (1943-1944), “Фитогеографски
елементи на България (1943), “За мъховете и мъховата флора на България”
(1962). Редица негови изследвания са свързани с проучване на флората
на Странджа
планина (1923) и нейните горски формации (1924), географското
разпространение на иглолистните и формообразователния процес в природата
(1940-1942) и много други.
Като преподавател
във ВЛТИ издава и редица учебници и учебни помагала като: “Дендрология”
(1934, 1953,
1958),
“Въведение
в анатомия на дървото” (1941), “Определител на дървесните видове”
(1933), “Определител на местните и някои чуждоземни дървесни видове
и храсти в лятно и зимно състояние и по дървесината и кората” (1954).
Значителен е
приносът му и в обогатяване на българските хербарии – над 6000 броя
хербарни листа от над 2500 вида.
Значителни са заслугите му не само за възникването и развитието
на лесотехническото образование у нас, но и като един от пионерите
в България в областта на палеоботаниката.
Публикации
на проф. Борис Стефанов по години
|